Жилищни сгради на Арт-Компютър

Готови проекти, проекти по каталог Готови проекти, проекти по каталог

нормативна и законова уредба

Както повечето хора у нас знаят (и на-вече тези, на които им предстои строителство) нормативната и законовата рамка в областта на строителството, урбанизма и недвижимите имоти се определя преди всичко от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Наредба 7 на МРРБ (22.12.2003) за за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Има, разбира се, редица други наредби, които имат пряко отношение към сградите и устройството на населените места, но ЗУТ и Наредба 7 са главните.

От друга страна, конкретно в областта на еднофамилните жилищни сгради законовите и административните норми, определени от ЗУТ и Наредба 7, както и от останалите актове, не са толкова много. Причината се дължи на ниската интензивност на този вид строителство. Максималният коефициент на интензивност (Кинт) при еднофамилните сгради е 1.2, но въпреки че това е известно на повечето хора у нас, много специалисти не знаят, че реалният Кинт на териториите с еднофамилни сгради у нас е средно под 0,2. Ниската интензивност осигурява по-малко натоварване на територията, от тук и по-малко конфликтни зони между съседите, по-малко конструктивни и инфраструктурни проблеми, поради което няма необходимост от прекалено сложна законова и нормативна уредба.

По-важни норми от законовата и нормативна рамка:

  • За еднофамилните жилищни сгради се прилагат нормите за нискоетажно строителство - т.е. с височина до 3 етажа, респективно с височина до 10.00 м за жилищните зони и 7.00 м за вилните зони.
  • При еднофамилните сгради максимално допустимата плътност на застрояване (каква част от двора заема сградата) е 60 %, максималната интензивност е 1.2, а минимално изисваната озеленена площ е 40 %
  • Нискоетажните сгради могат да се разполагат навсякъде в имота, но не по-малко от 3.00 м до страничната граница на УПИ (страничната регулация на имота) и не по-малко то 5.00 м от дъното на имота (задната регулация). Разстоянието (положението на строителната линия) до въшната регулация на имота (границата с улицата) се определя от Подробния устройствен план (ПУП) в зависимост от класа на улицата и от други съображения при проектиране то на ПУП. Разстоянието от уличната регулация обикновено е 5.00 м или 3.00 м и много рядко (например при много плитки парцели) планът допуска строителство на уличната регулация
  • При дълбочина на застрояването повече от 14.00 м разстоянията до страничните граници се увеличават с 30 на сто за дълбочината над 14.00 м
  • В ъгловите имоти, ако сградата е разположена на уличната регулация и по двете улици, линията на застрояване трябва да отстъпи от пресечната точка на уличните регулационни линии най-малко на 2.00 м по диагонала.
  • Пред външната строителна линия, когато тя съвпада с уличната регулация, се допускат еркери до 0.30, 0.60 или 0.90 м и , респективно, балкони до 0.60, 0.90 или 1.20в зависимост от широчината на улицата.
  • Пред външната строителна линия , когато тя не съвпада с уличната регулация, се допускат балкони и еркери до 1,5 м, които не могат да излизат пред уличната регулация на разстояния, по-големи от установените в предната точка.
  • Пред вътрешните линии на застрояване - страничните и към дъното на урегулираните поземлени имоти, се допускат се допускат балкони до 0,9 м и еркери - до 0,3 м



Art-Computer (c) 2010 :: Архитектурно-строително проектиране и Готови проекти :: info at art.computer.net